Когато лъвът се храни - Смит Уилбур - Страница 26

• Предыдущая
• 26/104
• Следующая

Тя докосна облеклото си. Гари също изтрезня от първоначалното опиянение, докато се мъчеше да се пребори с този нов проблем. И ето че намери решение.

— Ще ти купим още няколко!

— О, Гари, наистина ли? Нима наистина можем?

— Ще ти купим всичко, което може да ти потрябва, даже повече, отколкото е необходимо. Хайде, допий си кафето и ще слезем в града да видим какво има.

— Готова съм. — Стана от масата.

Настаниха се в самостоятелна каюта на парахода „Дъ Нотар Каел“, пътуващ от Порт Натал до Кейптаун. На борда имаше и други млади хора. Ана, облечена в новите си елегантни дрехи, сияеща от възбуда, стана център на малка весела група хора, които играеха на палубата, хранеха се, танцуваха и флиртуваха, докато пощенският параход плаваше на юг в слънчевите златни дни на ранната есен.

В началото Гарик се задоволяваше да стои близо да Ана, без да се натрапва. Винаги й държеше палтото, носеше книга или одеяло. Наблюдаваше я с любов, радваше се на нейния успех и не изпитваше почти никаква ревност, когато тя като че ли изчезна зад стена от ухажващи я млади мъже. Не се отвращаваше от дивана, който му служеше за неудобно легло в гостната на апартамента им.

Постепенно спътниците им осъзнаха, че Гарик плаща повечето питиета и други дребни разходи, които възникваха всеки ден. Започнаха да усещат присъствието му и да осъзнават факта, че той като че ли е най-богатият сред тях. А това беше достатъчно, за да пренастрои мисленето им, така че да го приемат в своя кръг. Мъжете започнаха да се обръщат към него по най-различни поводи, а някои от момичетата открито флиртуваха с него и му възлагаха дребни задачи. Гарик изпитваше едновременно наслада и ужас от тези признаци на внимание към него, защото не можеше да се справи с мълниеносната размяна на шеги, които прехвърчаха покрай него, в резултат на което той само заекваше и се изчервяваше. Сетне откри, че всичко е съвсем просто.

— Ще пийнеш ли едно, стари приятелю?

— Не, не. Не пия, нали знаеш.

— Хайде, хайде, всички пият. Стюард, едно уиски за моя приятел.

— Не, моля те, наистина не искам.

И Гарик беше принуден да го изпие. То бе гадно на вкус и той разля малко на вечерната рокля на Ана. Докато бършеше петното с носната си кърпичка, тя му изсъска остро и веднага след това се разсмя весело на шегата, пусната от мустакатия джентълмен от дясната й страна. Съпругът й потъна в стола си с нещастен вид и насила изпи остатъка от уискито. И тогава бавно и нежно бе обхванат от някакъв приятен унес, което започваше някъде дълбоко вътре в него и се разпростираше чак до върховете на пръстите му.

— Още едно, господин Кортни?

— Да, благодаря. Същото, само че мисля, че сега е мой ред да черпя.

Изпи следващата чаша. Седяха в шезлонги на горната палуба под сянката на надстройката, имаше луна и нощта беше топла. Някой приказваше за кампанията на Челмсфорд срещу зулусите.

— Не сте прав по този въпрос — каза отчетливо Гарик.

Настъпи неловка тишина.

— Моля! — Говорещият го погледна с изненада.

Гарик се приведе напред и заговори. Отначало се усети известна скованост, но той пусна няколко шеги и две жени се разсмяха. Гласът му зазвуча по-уверено.

Набързо и задълбочено обобщи причините и последствията от войната. Един от мъжете му зададе въпрос. Беше доста безцеремонен, но той усети същината му и умело му отговори. Нещата му бяха пределно ясни и без усилие намери съответните думи.

— Вие сигурно сте бил там — предположи едно от момичетата.

— Съпругът ми беше в Роркес Дрифт — каза тихо Ана, гледайки към него, сякаш бе непознат. — Лорд Челмсфорд го предложи за „Кръстът на Виктория“. Очакваме новини от Лондон.

Компанията отново замълча, но този път с ново уважение.

— Мисля, че е мой ред да почерпя, господин Кортни. Вие сте на уиски, нали?

— Благодаря.

Този път вкусът на суха плесен на уискито не беше така отблъскващ. Замислено отпиваше и установи, че то леко сладни.

Докато слизаха към каютата по-късно, Гарик прегърна Ана през кръста.

— Тази вечер беше невероятен!

— Просто отражение на твоя чар, скъпа моя, аз съм твоето огледало.

Целуна я по бузата и тя се отдръпна, но не рязко.

— Ти си изкусител, Гари Кортни.

Спа по гръб на дивана с усмивка на лицето си, без да сънува нищо, но на сутринта кожата му беше изпъната и суха и чувствуваше лека болка в слепоочието. Отиде в банята и си изми зъбите, това му помогна малко, но болката не мина. Върна се в гостната и позвъни на стюарда.

— Добро утро, сър.

— Може ли да ми донесете уиски и сода — каза колебливо Гари.

— Разбира се, сър.

Не наля содата в уискито, а го изпи на един дъх, като лекарство. И ето че отново, като по чудо, бе обзет от познатата топлина.

Влезе в каютата на Ана. Тя бе порозовяла от спането и косата й беше разпиляна по възглавницата.

— Добро утро, скъпа.

Наведе се към нея, целуна я, а ръката му покри едната й гърда през коприната на нощницата.

— Гари, хулиган такъв — каза тя и го перна по ръката, но шеговито.

На борда имаше още една двойка младоженци, които се връщаха във фермата си близо до Кейптаун — седемдесет и пет акра от най-хубавите лозя на целия полуостров Кейп, според думите на мъжа. Упоритата им настойчивост накара Ана и Гарик да приемат поканата да им гостуват.

Питър и Джейн Хюго бяха много приятна двойка. Много влюбени, достатъчно богати, популярни и търсени сред обществото на Кейптаун. Прекараха с тях вълнуващи шест седмици.

Ходиха на езда в Милнертън.

В Муизенберг плуваха в топлия Индийски океан. Направиха си пикник в Клифтън и ядоха омари, току-що уловени и печени на жарава. Ходиха на лов с коне и хрътки с ловната дружина на полуостров Кейп и хванаха два чакала след цял ден луда езда в Хотентотска Холандия. Вечеряха във форта и Ана танцува с губернатора.

Пазаруваха по сергиите, претъпкани със съкровища и сувенири от Индия и Ориента. Ана получаваше всичко, което поискаше. И Гарик си купи нещо — джобна манерка, красиво изработена и украсена с орнаменти. Тя пасваше точно във вътрешния джоб на сакото му, без да го издува. С нейна помощ успяваше да бъде в крак с останалата част от компанията.

Но ето че дойде време да си тръгват. Последната вечер вечеряха само те четиримата, чувствуваше се тъга и съжаление от раздялата, но същевременно бяха доволни от задружното веселие, което бяха изживели.

Джейн Хюго си поплака мъничко, когато целуна Ана за лека нощ. Гарик и Питър се позадържаха долу, докато допият бутилката, след това се качиха горе заедно и си стиснаха ръцете пред спалнята на Гари. Питър каза намусено.

— Страшно съжалявам, че си отивате. Така свикнахме с вас. Ще ви събудя рано, за да можем да пояздим, преди да дойде корабът.

Тихо се преоблече в банята и прекоси спалнята.

Протезата му не издаваше никакъв шум по пода, покрит с дебел килим.

— Гари — прошепна Ана.

— Ей, мислех, че си заспала.

Тя се помръдна, ръката й се подаде изпод завивките и се протегна подканящо към него.

— Чаках те, за да ти кажа лека нощ.

Застана до леглото й. Изведнъж се почувствува неловко.

— Седни за минутка — каза Ана и той приседна на ръба. — Гари, нямаш представа колко ми беше приятно през последните седмици. Това бяха най-щастливите дни в живота ми. Много съм ти признателна, съпруже мой.

Протегна ръка и го докосна по лицето. Изглеждаше, дребна и топличка, свила се в леглото си.

— Целуни ме за лека нощ, Гари.

Той се наведе, за да докосне с устни челото й, но тя бързо се премести и отговори на целувката му с жадни устни.

— Ако искаш, може да легнеш при мен — прошепна тя, все още притиснала устни в неговите. Отметна завивките.

И ето че Гари легна в топлото й легло, неуловимата мелодия на виното все още се носеше в главата й и тя беше готова с особената страст на ранната бременност. Щеше да бъде чудесно.

• Предыдущая
• 26/104
• Следующая