Когато лъвът се храни - Смит Уилбур - Страница 43

• Предыдущая
• 43/104
• Следующая

Шон се обърна към него изненадано.

— Бил си женен по-рано?

В пълния смисъл на думата. Беше полуиспанка-полунорвежка, клокочеща димяща смес от изстинал огън и горещ лед. — Гласът на Даф стана замечтан. — Споменът у мен е достатъчно избледнял, за да си я спомням с нотка на съжаление.

— Какво стана?

— Напуснах я.

— Защо?

— Само две неща правехме добре заедно и едното беше боят. Щом затворя очи, виждам я как нацупва хубавите си устни и ги поднася до ухото ми, преди да изсъска някоя мръсна дума и тогава hey-ho обратно в леглото за помиряване.

— Може би си сбъркал при избора. Огледай се и ще откриеш милиони щастливи семейства.

— Посочи ми поне едно — отвърна му той. Настъпи продължително мълчание.

Тогава Даф каза.

— Има само една причина, за да се женят хората, и тя е децата.

— И другарството — ето още една добра причина.

— Другарство с жена? — попита с изумление Даф. — Все едно парфюм от чесън. Те не са способни на него. Предполагам, че причината е във възпитанието, което получават от майките си, които в края на краищата също са жени. Как може да си приятел с някого, който се отнася с подозрение към всяко твое движение, приема всяко твое действие и го преценява на базата на „обича ли ме, не ме ли обича?“. — Той тъжно поклати глава. — Та колко може да продължи едно приятелство, което се основава на изискването за ежечасно деклариране на любов? Катехизисът на женитбата: „Обичаш ли ме, скъпи?“ „Да, скъпа, разбира се, че те обичам, мила моя“.

Шон се изкикоти.

— Да, смешно е — голям майтап, но идва момент, в който трябва да заживееш с него — каза опечалено Даф. — Опитвал ли си някога да говориш с жена за нещо друго, освен за любов? Превръща се в ледена стена за нещата, които те интересуват. Шокираш се първия път, когато се опиташ да говориш с нея с езика на разума, но изведнъж разбираш, че вниманието й не е насочено към теб — в очите й се прокрадва едно особено леко зареяно изражение и ти става ясно, че мисли или за новата си рокля, или как да покани госпожа Ван дер Хом на партито, затова спираш да говориш, което е още една грешка. Ето ти един знак, семейният живот е пълен със знаци, които само една съпруга може да разчете.

— Даф, не съм нито „за“, нито „против“ женитбата, но не ти ли се струва, че си малко несправедлив, като преценяваш всичко само през собствения си горчив опит?

— Ами вземи, която и да е жена, нахлузи й пръстен и тя ти става съпруга. Първо те пуска в топлото си, меко тяло, което е приятно, после се опитва да те замъкне в топлия си мек ум, което не е толкова приятно. Тя не споделя с теб, тя заграбва — вкопчва се с нокти и те задушава. Няма нищо интересно във връзката между мъжа и жената, защото тя се развива по един неумолим модел. Природата го е създала така поради единствената смислена причина, че изисква от нас да се размножаваме. Но за да получи тя това, всяка любов — Ромео и Жулиета, Бонапарт и Жозефин и която и да е друга, трябва да доведе до изпълнението на една проста биологическа функция. Това е толкова малко нещо — толкова краткотрайно, тривиално, банално изживяване. Извън него мъжът и жената мислят по различни начини, хранят се по различни начини и се интересуват от различни неща. Е, това можеш ли да го наречеш другарство, приятелство, съвместен живот?

— Не, но тази картина вярна ли е? Нима това е всичко, което съществува между тях?

— Ще го разбереш някой ден. Природата, в прекомерната си загриженост за размножаването, е заложила в ума на мъжа една бариера, запечатала е неговата способност да възприема съвета и опита на своите другари-мъже, имунизирала го е срещу тях. Като ти дойде времето, ще тръгнеш към бесилката с песен на уста.

— Плашиш ме.

— Това, което ме потиска в семейния живот, е проклетото еднообразие. — Даф се намести неспокойно на мястото си, после се облегна на парния котел. — Истинските взаимоотношения са тези, при които балансьорът секс липсва — при братя, врагове, между господар и слуга, баща и син, мъж и мъж.

— А хомосексуалистите?

— Не, това си е секс, макар и малко различен от общоприетия, и отново попадаш в първоначалното положение. Когато един мъж си намери приятел, той не го прави от непреодолим импулс, а с правото на свой свободен избор. Всяко приятелство е различно, свършва различно или продължава завинаги. Не му тежат никакви вериги, не го обвързва никакъв ритуал или писмен договор. Не се поставя въпросът да се откажеш от всички други. Нито задължения, които трябва да се разискват. — Даф сковано се изправи. — Това е едно от добрите неща в живота. Колко е часът?

Шон извади часовника си и наклони циферблата му към светлината на луната.

— Минава полунощ — няма признаци, че ще дойдат.

— Ще дойдат — тук има злато, още един непреодолим импулс. Ще дойдат. Въпросът е кога.

Светлините из долината угаснаха една след друга, плътните напевни гласове на зулусите в траншеята утихнаха. Излезе лек студен вятър, който разлюля тревата по хребета на „Кенди Дийп“. Скупчили се един до друг, дремейки, понякога разговаряйки тихо, те чакаха в нощта. Небето избледня, после приятно порозовя. Някакво куче излая нагоре близо до Хоспитал Хил, друго се присъедини към него. Шон стана и се протегна. Погледна надолу в долината към бивака на Фериерас и ги видя. Подвижно черно петно от хора, което не се побираше в пътя. Не вдигаха прах по влажната от росата земя. Насочваха се към отсрещния бряг на Наталските извори.

— Господин Чарлиууд, имаме си компания.

Даф рипна.

— Може и да ни пропуснат и да отидат първо при Джак и Свирката.

— Ще видим по кой път ще тръгнат, когато стигнат при разклона. Междувременно да се приготвим. Мбиджейн — извика Шон и черната глава изскочи над траншеята.

— Да, господарю?

— Буден ли си? Идват.

Белозъба усмивка раздели черното петно в мрака на две.

— Будни сме.

— Тогава скрийте се и чакайте, докато ви дам знак.

Петимата наемни стрелци лежаха проснати по корем в тревата. До всеки имаше по една нова отворена пачка патрони. Шон се върна при Даф и двамата се свиха зад парния котел.

— Консервната кутия се вижда ясно. Мислиш ли, че ще я уцелиш?

— Даже със затворени очи — каза Шон.

Конниците стигнаха разклонението и без колебание завиха към „Кенди Дийп“, като ускориха темпото си, докато се изкачваха по хребета. Шон положи пушката си върху горната повърхност на парния котел и взе на прицел ламаринения отблясък.

— Даф, какво ни е положението от гледна точка на законите? — попита той шепнешком.

— Току-що пресякоха нашата граница — официално са в положението на нарушители на закона — произнесе сериозно и важно Даф.

Един от предните коне ритна консервената кутия и Шон стреля в точката, където тя бе стърчала. Изстрелът прозвуча неприлично високо в тихата утрин и всички натрапници обърнаха глави към хребета. Тогава земята под тях подскочи и изригна до небето. Когато прахът се разсея, се откри боричкаща се маса от повалени коне и мъже. Писъците отчетливо достигаха до билото на хребета.

— Боже мой — въздъхна Шон, ужасен от пораженията.

— Да им видим ли сметката, шефе? — извика един от наемните стрелци.

— Не — бързо отговори Даф. — Изпатиха си достатъчно.

Започна паническо отстъпление, препускаха коне без ездачи, мнозина нападатели се пръснаха назад към долината. Шон с облекчение видя, че на пътя останаха проснати само пет-шест човека и няколко коня.

— Е, това е най-лесно спечелената ви петачка — каза Даф на един от наемните стрелци. — Мисля, че можете да се приберете у дома и да закусите.

— Почакай, Даф — посочи Сам. Оцелелите от взрива отново бяха стигнали разклонението, където ги спряха двама конници. — Тези двамата се опитват да ги обединят.

— Я да им променим намерението, все още са в обсега на пушките.

— Вече не са на наша територия — възрази Шон.

— Да не искаш да те обесят?

Наблюдаваха как онези от синдиката, които си бяха изпатили достатъчно от битката, изчезваха по пътя за биваците, а останалите се събираха в плътна маса при кръстовището.

• Предыдущая
• 43/104
• Следующая