Когато лъвът се храни - Смит Уилбур - Страница 52

• Предыдущая
• 52/104
• Следующая

Франсоа лесно бе убеден да поеме управлението на „Кенди Дийп“. Пренесе принадлежностите си: един шкаф дрехи и четири шкафа. Мартин Къртис стана управител на инсталацията на новите концесии, нарекоха я „Малката сестра“. Макар и не толкова богата като „Кенди Дийп“, всеки месец тя им носеше цяло състояние, защото Къртис работеше така добре, както се и боксираше.

Към края на август Шон и Даф вече се бяха издължили на всички: концесиите бяха техни, инсталациите — също. Освен това разполагаха с пари, които да инвестират.

— Трябва ни собствена кантора там, в града. Не можем да ръководим представлението от спалните си — оплака се Шон.

— Прав си — съгласи се Даф, — ще я изградим на онзи парцел, който е най-близо до пазарния площад.

Проектът предвиждаше скромна сграда с четири помещения, но в окончателния си вид се осъществи като постройка на два етажа, с подове от стинкууд10, дъбова ламперия и двадесет стаи. Тези, които не използуваха, даваха под наем.

— Цената на земята се е увеличила трикратно за три месеца — каза Шон — и продължава да се вдига.

— Прав си, сега е моментът да купуваме — съгласи се Даф. — Започваш да мислиш в правилна посока.

— Идеята беше твоя.

— Така ли? — Той се престори на изненадан.

— Не си ли спомняш думите „там, където само орлите кръжат“?

— Не забравяш нищо, нали?

Купиха земя: хиляда акра в Ориндж Гроув и други хиляда край Хоспитал Хил. Фургоните им, вече четиристотин на брой, сновяха ежедневно между Порт Натал и Лоренцо Маркес. Тухларните им работеха денонощно, без почивен дек, за да се справят със заявките за строителни материали.

На Шон му бе необходима цяла седмица, за да разубеди Даф да строят оперен театър, и успя, като вместо това се сдружиха с мнозинството членове на Комитета на копачите във финансирането на дворец за развлечения от различен тип. По предложение на Даф го нарекоха Опера Хаус. Не наеха изпълнители от големите европейски компании, а от пристанищните квартали на Кейптаун. За диригент избраха една французойка с разностранен опит, чийто прякор беше Блу Беси заради синия цвят на косата й. Опера Хаус предлагаше културни развлечения на две нива. За членовете на комитета и другите новобогаташи имаше дискретен страничен вход, който водеше в пищно обзаведен салон, където човек можеше да си поръча най-доброто шампанско и да обсъжда цените на фондовата борса в Кимбърли, а до салона имаше редица стаи за уединяване, обзаведени с вкус. За работниците имаше само един коридор, където чакаха на опашка. Не им предлагаха никакъв избор и имаше петминутен лимит. За един месец Опера Хаус донасяше повече злато, отколкото мината на Джак и Свирката.

Към декември в Йоханесбург вече имаше милионери: Храдски, братя Хейнс, Карл Локкампър, Даф Чарлиууд, Шон Кортни и още десетина. Те бяха собственици на мините, на земята, на сградите, на целия град. Това бе елитът на Уитуотърсранд, обсипан с пари и коронясан със злато.

Седмица преди Коледа Храдски, техният некоронован, но безспорен крал, ги свика на заседание в един от уединените салони на хотела на Кенди.

— Ама той кой си мисли, че е — роптаеше Джок Хейнс. — И да ни заповядва, сякаш сме тумба племенни вождове.

— Юда Искариотски! — подкрепи го Локкампър.

Но се събраха до последния човек, защото всичко, което Храдски правеше, миришеше на пари и не можеха да устоят на този аромат, също както кучето не устояваше на разгонена кучка.

Даф и Шон пристигнаха с последните и помещението вече беше потънало в дим от пурите. Цареше напрегнато очакване. Храдски бе потънал в едно от креслата, тапицирани с гладка кожа, а Макс седеше смирено до него, когато Даф влезе, в очите му се мярна някакъв блясък, но изражението на лицето му не се промени. Щом Даф и Шон си намериха столове, Макс се изправи.

— Джентълмени, господин Храдски ви покани тук, за да чуете и вземете отношение по едно негово предложение.

Всички леко се приведоха напред и очите им блеснаха като на хрътки, наближили лисицата, която гонят.

— От време на време за хора с вашето положение е необходимо да намират капитал, за да финансират бъдещи начинания и да затвърждават минали завоевания. От друга страна, тези от нас, които имат неизползувани пари, би трябвало да търсят направления за инвестирането им.

Макс се изкашля и ги огледа с тъжните си кафяви очи.

— До момента не съществува специално място за срещи във връзка с тези взаимни нужди, както е в други центрове на финансовия свят. Подобно средище е фондовата борса в Кимбърли, която, уверен съм, ще се съгласите с мен, е твърде далеч. Господин Храдски ви покани тук, за да прецените възможността за създаване на наша собствена борса и ако приемете тази идея, да изберете неин председател и управителен съвет.

Макс седна. В настъпилата тишина те се замислиха върху идеята, като всеки я вмъкваше в собствения си начин на разсъждаване и я изпитваше с въпроса „Колко ще спечеля от това?“.

— Уа, това е много добра идея — пръв се обади Локкампър.

— Да, точно това ни трябва.

— Пишете ме вътре.

Докато планираха и преговаряха, определяйки вноските, мястото и правилата, Шон наблюдаваше лицата им. Това бяха лицата на хора, брулени, щастливи, тихи и големи кресльовци, но всичките имаха една обща черта — алчният блясък в очите. Свършиха чак след полунощ.

Макс отново се изправи.

— Джентълмени, господин Храдски би желал да ви предложи по чаша шампанско, за да отпразнуваме новото си начинание.

— А, виж, това не мога да го повярвам, последният път, когато черпи, бе през хиляда осемстотин и шестдесета година — заяви Даф. — Бързо някой да повика сервитьор, докато не е променил решението си.

Храдски сведе очи, за да скрие омразата в тях.

С фондовата борса и публичния дом Йоханесбург стана истински град. Даже Крюгер го призна: той отне властта на Комитета на копачите и организира собствени полицейски сили, продаде монополите за основните минни доставки на членове на своето семейство и на правителството и се зае с разработване на собствени данъчни закони, обръщайки специално внимание на печалбите от мините. Независимо от усилията на Крюгер да обезглави кокошката, снасяща златни яйца, градът продължаваше да расте — преля извън първоначалните държавни парцели и се разпростря из околната равнина.

Шон и Даф се променяха заедно с него. Начинът им на живот стана друг, посещенията им в мините се сведоха до седмични проверки. Река от злато се изливаше от планината към канторите им на „Илъф стрийт“, защото наетите от тях мъже бяха най-добрите, които можеха да се купят с пари.

Кръгозорът им се стесни между двете кантори, апартамента в хотела и борсата. И дори само в този свят Шон откри трепет, какъвто не предполагаше, че съществува. Той не му бе обърнал внимание през първите няколко трескави месеца, бе така погълнат от полагането на основите, че нямаше сили да му се наслаждава или даже да го забележи.

И тогава, един ден той почувствува първия му похотлив гъдел. Бе поръчал от банката някакъв нотариален акт. Очакваше да му бъде донесен от някой писарушка, но вместо това в кабинета му се строиха почтително заместник-управителят и един старши чиновник. Това бе силен шок, който го изпълни с ново самосъзнание. Забеляза начина, по който го гледаха хората, докато се разминаваше с тях по улиците. Внезапно осъзна, че съществуването на повече от хиляда и петстотин човешки същества зависи от него.

Доставяше му удоволствие начинът, по който на него и на Даф се правеше път, докато сутрин прекосяваха борсата, за да заемат местата си в запазените кожени кресла в ложата на членовете. Даже и другите големи риби ги наблюдаваха, когато с Даф се привеждаха един към друг и си шушукаха, преди да започне търгът. Храдски, със свирепите си очи, покрити от сънливи клепачи, Джок и Тревър Хейнс, Карл Локкампър — всеки един от тях би дал една дневна продукция от мините си, за да чуе разговорите им.

• Предыдущая
• 52/104
• Следующая