Когато лъвът се храни - Смит Уилбур - Страница 54

• Предыдущая
• 54/104
• Следующая

— Но, г-н Кортни! — Той бе ужасен. Стоеше втренчил поглед в Шон, който почувствува в него да се надига противното усещане за вина. Шестима мъже удавени в гъста, лепкава кал…

Къртис направи колебливо движение с ръка:

— Не можем…

Даф го прекъсна рязко.

— Те вече са мъртви и ще бъдат точно толкова мъртви и в десет часа, когато ще кажем на жените им. Тръгвай, Къртис!

Един час след отварянето на борсата вече бяха продали дяловете си от „Малката сестра“. След една седмица ги купиха отново на половин цена. Два месеца по-късно „Малката сестра“ заработи с пълна мощност.

Разделиха земята си в Ориндж Гроув на парцели и продадоха всички, с изключение на сто акра, върху които започнаха да строят къща. В проектирането й обединиха енергията и въображението си. С голяма сума Даф съблазни градинаря на ботаническата градина в Кейптаун и го доведе с бързия дилижанс. Показаха му имението.

— Направи ми парк — каза Даф.

— Върху всичките сто акра? Ще струва доста пари.

— Това не е проблем.

Килимите пристигнаха от Персия, дървеният материал — от планината Найсна, а мраморът — от Италия. Върху портата при входа за главната алея издълбаха думите: „По божествена повеля Кублай Хан издигна в Ксанаду величествен дом на насладите“. Както бе предсказал градинарят, всичко това струваше много пари. Всеки следобед след затваряне на борсата те отиваха заедно на строежа и наблюдаваха работата на строителите. Един ден Кенди ги придружи и те се изперчиха като малки момчета.

— Това ще бъде балната зала — поклони се Шон пред нея. — Мога ли да ви поканя на танц?

— Благодаря ви, сър. — Тя направи реверанс и двамата се понесоха по неполираните дъски на пода.

— Това ще бъде стълбището — каза Даф, — черно-бял мрамор, а на главната площадка в стъклен шкаф ще поставим главата на Храдски, издокарана с ябълка в устата.

Смеейки се, те се изкачиха по стълбищната извивка от неравен бетон.

— Това е стаята на Шон, леглото се прави от дъб, масивен дъб, за да може да издържи тежестта му.

— Хванати за ръце, те тръгнаха по коридора.

— А това е моята стая. Имах намерение да поставя масивна златна вана, но строителят каза, че ще бъде много тежка, а Шон — вулгарна. Погледни през прозореца, можеш да видиш цялата долина. Ще си лежа сутрин в леглото и ще чета с телескоп цените в борсата.

— Красиво е — каза Кенди замечтано.

— Харесва ли ти?

— О, да.

— Стаята би могла да бъде и твоя.

Кенди започна да се изчервява, а след това на лицето й се изписа раздразнение:

— Той е прав, ти си вулгарен.

Тя се отправи към вратата и Шон затършува за пурите си, за да скрие обзелото го смущение. Даф направи две бързи стъпки, хвана я и я обърна с лице към себе си.

— Сладко идиотче, това беше предложение.

— Пусни ме. — Тя се извиваше в ръцете му. Сълзи напираха в очите й.

— Кенди, говоря сериозно. Ще се омъжиш ли за мен?

Пурата падна от устата на Шон, но той я хвана, преди да стигне земята. Кенди стоеше неподвижно, втренчила се в лицето на Даф.

— Да или не? Ще се омъжиш ли за мен?

Тя кимна веднъж бавно и след това още два пъти много рязко.

Даф погледна Шон през рамо.

— Остави ни сами, синко.

На връщане към града Кенди бе възвърнала способността си да говори. Бъбреше щастливо и Даф й отговаряше с крива усмивка. Шон се бе свил навъсено в единия ъгъл на каретата. Пурата му гореше неравномерно и той я изхвърли през прозореца.

— Кенди, надявам се, че ще ми позволите да остана в апартамента в хотела?

Последва тишина.

— Какво искаш да кажеш? — попита приятелят му.

— Двама са достатъчни — отвърна Шон.

— О, не! — възкликна Кенди.

— Това е и твой дом — каза остро Даф.

— Приемете го като сватбен подарък.

— О, я млъкни — направи гримаса Даф. — Достатъчно голям е за всички.

Кенди се премести бързо до Шон и постави ръка на рамото му.

— Моля те, от дълго време сме заедно. Ще се чувствуваме самотни без теб.

Той изсумтя.

— Моля те!

— Той ще дойде — каза Даф.

— Моля те!

— Е, добре — намръщи се Шон.

Отидоха на конните надбягвания в Милнертън: Кенди — с шапка, отрупана с щраусови пера, Шон и Даф — с перленосиви цилиндри и златни топчета по бамбуковите бастуни.

— Можеш да платиш сватбената си рокля, като заложиш петдесет гвинеи на Трейд Уинд! Тя не може да загуби — каза Даф на Кенди.

— А за новата кобила на г-н Храдски? Дочух, че ще донесе сигурна печалба — попита го тя и той се намръщи.

— Минаваш в лагера на врага ли?

— Мислех, че с Храдски сте почти партньори. — Кенди завъртя слънчобрана си. — Според слуховете непрекъснато работите заедно.

Мбиджейн забави каретата, когато навлязоха сред тълпата от пешеходци и файтони пред портата на Търф Клуб.

— Е, добре, и двата пъти си чула погрешно. Неговата Сън Дансър никога няма да устои на Трейд Уинд по цялото разстояние, краката й са твърде слаби. В нея тече хугенотска кръв, което й придава френски характер и тя ще увехне, преди да е изминала и една миля. А Храдски ни е дотолкова партньор, доколкото му подхвърляме от време на време по някой случаен кокал. Прав ли съм, Шон?

Шон се бе загледал в гърба на Мбиджейн. Зулусът, само с една препаска около слабините, сложил копията в краката си, управляваше конете с лекота. Те изправяха и въртяха ушите си назад, за да доловят гласа му, дълбок и мек, докато им приказваше.

— Прав ли съм, Шон? — повтори Даф.

— Разбира се — съгласи се той. — Знаеш ли, мисля да взема ливрея за Мбиджейн. Тази препаска около бедрата вече не му подхожда.

— Е, някои от конете от същия конезавод бяха издръжливи. Сън Хъни два пъти спечели Кейп Дерби, а миналата година Еклипс доказа качествата на английската порода в Метрополитън Хендикап! — възрази Кенди.

— Хм! — усмихна се покровителствено Даф. — Имаш думата ми, че днес Трейд Уинд ще ходи по време на главното надбягване и въпреки това ще се прибере в конюшнята, преди Сън Дансър да види финалния стълб.

— Кафяво и златисто, също като състезателните ни коне — измърмори замислено Шон. — Това ще подхожда много добре на черната му кожа, а може и да се добави чалма с щраусови пера.

— За какво, по дяволите, говориш?

— За ливреята на Мбиджейн.

Оставиха каретата на запазеното й място и си пробиха път до трибуната за членове на клуба.

— Е, добре, Даф, днес доведохме тук най-красивата жена.

— Благодаря. — Кенди му се усмихна.

— Затова ли се опитваш да надникнеш в деколтето й? — запита предизвикателно Даф.

— Ах, ти, мръсно животно! — Шон беше шокиран.

— Не отричай — подразни го Кенди. — Но аз го намирам за много ласкателно, не се притеснявай.

Вървяха сред тълпа от пъстри рокли и официално облечени мъже. Съпровождаше ги вълна от поздравления.

— Добро утро, г-н Кортни. — Ударението беше поставено на „господин“. — Как е вашият Трейд Уинд за голямото надбягване?

— Заложи всичко на него.

— Здрасти, Даф, поздравявам те с годежа.

— Благодаря, Джок, за теб също е време да направиш решителната крачка.

Бяха богати, млади, красиви и целият свят им се възхищаваше. Шон се чувствуваше добре с красиво момиче под ръка и приятел до рамото си.

— Ето го Храдски, да отидем при него и да го подразним малко — предложи Даф.

— Защо го мразиш толкова много? — попита меко Кенди.

— Погледни го и сама си отговори. Виждала ли си някога нещо по-надуто, по-мрачно и по-неприятно?

— Остави го на мира, Даф, не ни разваляй деня. Да отидем при конете.

— Хайде! — Даф ги преведе до мястото, където Храдски и Макс стояха самотни до оградата на пистата.

— Привет, Норман, мир и теб, Максимилиан.

Храдски кимна, а Макс промърмори унило, миглите му докоснаха бузите, като премигна.

— Забелязах ви да си приказвате и си помислих, че мога да дойда и послушам остроумията ви.

• Предыдущая
• 54/104
• Следующая