Седмият папирус (Том 2) - Смит Уилбур - Страница 23

• Предыдущая
• 23/85
• Следующая

Свещеникът го изгледа с насълзените си очи и по внезапната промяна в изражението му Мек си каза, че вече е започнал да прехвърля сметки през ума си.

— Това наистина би било чудо — рече най-накрая Маи Метема.

Тогава Мек Нимур положи ръка върху рамото му и започна тихичко да шепне в ухото му. Скоро игуменът забрави сълзите си и целият потъна в слух.

— Уредих ти работната ръка — похвали се Мек на Никълъс на другата сутрин, докато изкачваха долината. — Маи Метема ми обеща да осигури сто души работници до два дни и още петстотин до края на другата седмица. Започнал е да раздава индулгенции на всички, които пожелаят да работят за построяването на бента. Който вземе участие в славното дело по откриването светите мощи на Свети Антоний, ще бъде спасен веднъж завинаги от пламъците на чистилището.

И двете жени в компанията се спряха и го изгледаха подозрително.

— Какво си обещал на бедния старец? — попита Тесай.

— След като Ного лиши църквата от нейния покойник, защо да не го заместим с друг не по-малко достоен от първия? Ако наистина открием гробницата, манастирът ще получи за награда мумията на фараон Мамос.

— Това е подло — възмути се Роян. — За да си спечелиш сътрудничеството му, ти просто си го измамил.

— Защо да съм го измамил? — възрази той, обиден от подобно обвинение. — Тъй и тъй, реликвите, които досега са смятали, че принадлежат на покойния Свети Фруменций, са нямали нищо общо с него. Това не е пречело в продължение на векове монашеското братство да се събира около фалшивите мощи и да привлича в обителта си хиляди християни поклонници от страната. След като обаче мощите са били откраднати, самото съществуване на манастира е заложено на карта. Причината, заради която братството е продължавало толкова дълго своята дейност, вече не съществува.

— И затова хайде да ги мамим с фалшиви обещания… — продължаваше да се ядосва Роян.

— Тялото на Мамос е не по-малко автентично от това на изгубения светия. Какво толкова, че покойникът е някакъв древен египтянин, който не е и сънувал за Исус Христос. Стига местните вярващи да имат в какво да се уповават, а манастирът — как да оцелее, всичко е напълно в реда на нещата.

— Според мен е напълно прав — обади се Никълъс.

— Ти откога стана експерт по богословие? — тросна му се Роян. — Нали беше атеист?

Такива изпепеляващи искри се разхвърчаха от очите й, че той вдигна ръка да се предпази.

— Права си. Какво ми влиза в работата да споря по темата? Докато вие с Мек продължавате да обсъждате светиите, ние със сапьор Уеб ще се прехвърлим на въпроса за строенето на бентове.

И забърза към челото на групата, където вървеше неуморимият инженер.

От време на време до ушите му достигаха разпалените реплики на спорещите. Познаваше добре Мек, но с времето се бе научил и какво представлява Роян. Беше му повече от интересно да разбере кой ще победи.

В късния следобед се озоваха в горния край на каменния пролом и докато Мек избираше място за лагер, Никълъс отведе веднага приятеля си на брега на реката, точно над водопада. Докато Сапьора нагласяваше теодолита си, той хвана разграфената мащабна летва и зачака Даниъл да му дава нарежданията си. Другарят му си служеше с властни жестове, с които го караше да припка като козичка нагоре-надолу по скалистия бряг, докато сам важно надничаше в лещите на инструмента си. Това, че Никълъс можеше да се подхлъзне и да си отиде, като че ли не беше от голямо значение.

— Достатъчно! — извика Сапьора, след като за двадесети път беше взел мярка. — Сега искам да отидеш от другия бряг на реката.

— Чудесно! — отвърна му Никълъс. — Как по-добре да премина — с плуване или с летене?

Той се насочи нагоре по течението и след пет минути намери брода, откъдето минаваше пътеката, и пресече Дандера. С доста усилия успя да си проправи път през шубраците и да излезе отново лице в лице с приятеля си, който блажено си пушеше цигарата.

— Да не вземеш да се преумориш? — подвикна му недоволно.

Всеки момент щеше да се стъмни, когато Сапьора най-сетне привърши с измерванията, а на Никълъс му предстоеше тепърва да се сблъска с дългото връщане по десеткилометровия път до брода и обратно. Последните един-два километра измина в пълен мрак, воден единствено от отблясъците на огньовете. Когато се добра до останалите, изтощено се отпусна на земята и захвърли летвата встрани.

— Сега по-добре ми кажи дали усилията си струваха — изръмжа той на сапьора, който дори не благоволи да вдигне поглед от сметачната си линийка. Използваше светлината на малката газова лампа, за да довърши промените в първоначалните си чертежи.

— Не си бил далеч от истината в изчисленията си — похвали той Никълъс. — Точно над водопада, където смятам да вдигна бента, реката е широка тридесет и седем метра.

— Това, което ме интересува, е дали наистина ще можеш да построиш каквото и да било.

Даниъл се усмихна и се почеса по носа.

— Ти ми донеси тракторчето, пък ако трябва и Нил ще ти преградя.

След като приключиха с вечерята — все от „храната за плъхове“, Роян впери очакващо очи в лицето на Никълъс. Когато улови погледа му, кимна с глава в знак да я последва. Стана от мястото си и съвсем непринудено се отдалечи в тъмното, хвърляйки само веднъж поглед назад, колкото да се увери, че той също я е последвал. Беше се сетил да вземе фенерчето си и двамата можаха да си изберат удобен, гладък камък до самия ръб на скалата, на който да седнат.

Никълъс изгаси фенерчето, но известно време никой не продума. Чакаха очите им да привикнат с оскъдната светлина на звездите и най-накрая Роян първа промълви:

— Понякога си мислех, че никога няма да успеем да се върнем пак на това място. Че всичко е било сън, че „вирът на Таита“ съществува само във въображението ни.

— Ако монасите не успеят да съберат необходимата ни помощ, току-виж се оказало точно така — подметна той, без да крие въпроса между думите си.

— Добре, добре, печелите с Мек Нимур — засмя се тихичко Роян. — Разбира се, че не можем да откажем помощта им. Доводите на Мек бяха много убедителни.

— Значи си съгласна монасите да получат за награда мумията на фараона?

— Съгласна съм, че могат да запазят каквато и мумия да открием. Ако изобщо мумия има — допълни тя. — От всичко, което знаем, не е изключено истинското тяло на Мамос вече да е попаднало в ръцете на Ного.

При тези й думи Никълъс я прегърна през рамене и тя се отпусна на гърдите му.

— О, Ники, хем се страхувам, хем се вълнувам. Страхувам се, че надеждите ни могат да се окажат напразни, но още повече се вълнувам, че ни предстои да намерим ключа към играта ни с Таита.

Тя се обърна и той усети дъха й върху устните си.

Целуна я нежно и предпазливо. Сетне се отдръпна леко назад сякаш искаше да се наслади на топлината, останала по устните му, и я изгледа изпитателно. Тя дори не понечи да се освободи от прегръдката му. Напротив, наведе се напред и сама го целуна. В началото се държеше много сестрински; устата й като че ли не искаше да се отвори за неговата. Никълъс прехвърли дясната си ръка зад главата й и вплете пръсти в косите й, за да не й позволи да избяга от целувката му. Разтвори широко устни, а тя измърмори тихичко и уж недоволно.

Бавно и с огромно удоволствие Никълъс успя да й се наложи и след като бе принудена да откаже всякакъв протест, Роян най-сетне му позволи да прокара език дълбоко между зъбите й. От гърлото й продължаваха да се носят тихи звуци, но вече по-скоро на мъркащо от удоволствие коте. Ръцете й обгърнаха широкия му гръб, силните й, гъвкави пръсти зашариха по гърба му, а тънкият й, хлъзгав език си играеше с неговия.

Никълъс пъхна другата си ръка между телата на двамата и започна да разкопчава бавно ризата й. За да не му пречи, Роян леко се отпусна назад в прегръдката му. За него беше приятна изненада да установи, че под тънката памучна риза гърдите й са голи. Обгърна едната в шепата си — беше малка и твърда, точно колкото да изпълни дланта му. Пръстите му леко стиснаха зърното й, което се изду като мъничка, узряла ягодка.

• Предыдущая
• 23/85
• Следующая