Выбери любимый жанр

Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 33


Перейти на страницу:
Изменить размер шрифта:

33

Фай Родис седна до масата, подпря по навик брадичката си с ръка и огледа въпросително смълчаните хора. Тя не намери сред присъствуващите Чеди Даан, разбра причината и очите и́ станаха още по-печални.

— Нима е възможно изцяло да се отрича намесата — попита Гриф Рифт, — когато от детските години — и през целия им социален живот — обществото води хората по пътя на дисциплината и самоусъвършенствуването? Без това човек няма да е човек. Една крачка по-горе и стигаме до народа — до усъвършенствуването на неговия социален живот, а след това и до съвкупността от народи, до цялата страна или планета. Какво друго представляват стъпалата към социализма и комунизма, ако не намеса на знанието в организацията на човешките отношения?

— Да, това е вярно, но ако се създава отвътре, а не отвън — възрази му Тор Лик, — а тук ние сме чужди, пришълци от съвсем друг свят.

— Не сме чужди! И ние, и те сме деца на Земята! — възкликна Нея Холи.

— Близо две хилядолетия те са вървели сами, без нас. И ние нямаме нито честта, нито правото да разглеждаме сега тормансианите като свои — рязко възрази Тивиса.

— Бива ли един биолог и антрополог да разсъждават толкова повърхностно? — намръщи се Евиза Танет. — Две хиляди години без нас, а милиони с нас, включително и целият последен, най-труден път от варварството и феодализма до ЕСО. Всички жертви, кръв, сълзи и мъки по великия път — заедно с нас. Как може да са ни чужди? Нима сте забравили, че човекът е кулминацията на три милиарда години естествен подбор, на сляпата игра на оцеляването и инферното, завесата над което пръв вдигна Дарвин. Посредством нашите гени историческата приемственост ни свързва с целия животински живот на нашата планета, а следователно това важи и за тормансианите. Нима ние можем да се отречем от нашите корени, както, по неизвестни за нас причини, са направили прадедите на съвременните обитатели на Ян-Ях? Те отдавна също като нас са знаели, че човекът е потопен в неосезаемия океан на мисълта, на натрупаната информация, който бил наречен от великия учен от ЕРС, Вернадски, ноосфера. В ноосферата са събрани всички мечти, догадки и вдъхновени идеали на онези, които отдавна са изчезнали от лицето на Земята, разработените от науката методи за опознаване, творческото въображение на художниците, писателите и поетите на всички народи и векове. Ние знаем, че човекът на Земята е почерпил в психиката си огромна сила, която се реализирала в построяването на комунистическото общество: възхищението и преклонението пред красотата, уважението, гордостта, творческата вяра в нравствеността, да не говорим за основата на всички основи — любовта. Това, че тормансианите са прекъснали тази приемственост, е ненормално. Не виждаме ли тук нарушение на първия закон на Великия пръстен — за свободата на информацията? Ако е така, вие знаете, че имаме пълномощия за най-сурова намеса…

— Убедително! — каза Сол Саин.

— И все пак това не е оправдание на методите на древността! — каза Тор Лик.

— Аз вече казах, че не е оправдание — отвърна му Фай Родис. — Но нека си представим блюдата на везните. Нека хвърлим на едното възможността да помогнем на цялата планета, а на другото — разиграната от мен лъжлива комедия. Кое ще натежи повече?

— Излишно е да спорим — съгласи се Мента Кор, — но същината на въпроса не е в съотношението между доброто и злото, между мъката и радостта, които, както знаем, са абсолютни само по мяра, а не при сравняване. Доколкото разбирам, зърното на опасността тук се крие в нивото на постъпката, защото, ако тръгнем по пътя на лъжата и сплашването, къде да определим мярката и онази граница, която не можем да прекрачим, без да паднем?

— Мента, вие много точно изразихте общото мнение — каза внезапно появилата се в залата Чеди Даан, — лъжата ще предизвика съответно лъжа, сплашването — опити да бъдем сплашени ние, за чието преодоляване ще са необходими нови лъжи и заплахи, и всичко ще се срути като неудържима лавина от ужас и мъки.

— Убедена съм, че вие правилно формулирате същината на противоречието, но последните споменати стъпала засега са далечна абстракция — каза Фай Родис.

Синьото око угасна. Планетата Ян-Ях викаше «Тъмен пламък». Светнаха екраните на кораба и в Обителта на Съвета на Четиримата.

Чойо Чагас седеше неестествено изправен, със скръстени на гърдите ръце, и гледаше земляните право в очите.

— Разрешавам ви да посетите планетата и ви каня да бъдете мои гости. След едно денонощие ще бъде подготвено и посочено мястото за кацане на кораба.

Фай Родис стана и се поклони, като вложи в това движение едва доловимо кокетство и женска подигравателност.

— Благодаря ви от името на Земята и на моите спътници. Излишно е да бързаме с кацането. Ние трябва да преминем през имунизация, за да не ви донесем такива болестотворни начала, срещу които вие нямате противотела, и да създадем имунитет за себе си. Сега, след като получихме разрешение, ние ще вземем проби от земята, водата и въздуха…

— Без да кацате?

— Да, за тази цел съществуват апарати — ние ги наричаме драскащи ракети. Мисля, че след десетина дена ще бъдем готови да кацнем. Освен това… — Фай Родис се запъна за секунда.

— Освен това? — остро светнаха очите на Чойо Чагас.

— Ще повикам втори звездолет. Той ще се върти на висока орбита около Ян-Ях и ще ни чака — в случай че стане авария с нашия звездолет.

— Нима онези, които управляват корабите на Земята, са толкова неопитни? — ядосано попита Чойо Чагас, докато останалите членове на Съвета на Четиримата си размениха обезкуражени погледи.

— Пътешествениците из космоса, или скитниците по вселената, както ни нарекоха Стражите на небето, трябва да са готови за всякакви случайности — подчерта последната дума Фай Родис.

Владетелят на Торманс кимна неохотно и телеаудиенцията приключи.

33
Мир литературы

Жанры

Фантастика и фэнтези

Детективы и триллеры

Проза

Любовные романы

Приключения

Детские

Поэзия и драматургия

Старинная литература

Научно-образовательная

Компьютеры и интернет

Справочная литература

Документальная литература

Религия и духовность

Юмор

Дом и семья

Деловая литература

Жанр не определен

Техника

Прочее

Драматургия

Фольклор

Военное дело