Речният бог (Книга втора) - Смит Уилбур - Страница 16
- Предыдущая
- 16/79
- Следующая
— Няма да е толкова лесно. Интеф е лукав като пустинна лисица. Не вярвам да го видим отново в Египет.
Когато изрекох това, боговете на мрака сигурно са се задавили от смях.
Тъй като бременността на господарката ми напредваше, налагаше се да настоя да ограничи дейностите си. Забраних й да посещава болниците и сиропиталищата от страх да не се зарази от болестите на бедните. През най-горещите часове на деня я карах да почива в беседка, която бях построил във водната градина за великия владетел. За да се развлича в принудителното си бездействие, фараонът й изпрати музиканти, а аз се принудих да изоставя работата си по Двореца на Мемнон и да й правя компания, да й разказвам истории и да се възхищавам с нея на последните подвизи на Танус.
Внимателно следях с какво се храни, не й позволявах да пие бира или вино. Бях се уговорил с градинарите от двореца да носят пресни плодове и зеленчуци всеки ден и изрязвах сланината от месото, за да не стане детето й лениво. Приготвях всяко от блюдата й лично, а преди да заспи вечер, й давах отвари, за да укрепне бебето й.
Разбира се, когато тя ненадейно заявяваше, че иска задушени дробчета и бъбреци на газела, салата от езици на чучулига или печени гърди от дива дропла, царят незабавно изпращаше стотина от своите мъже в пустинята, за да доставят тези деликатеси. Аз премълчавах пред господаря Танус за тези желания на моята господарка, защото се страхувах да не би, вместо да воюва със самозвания фараон, армията му да се впусне в пустинята на лов за газели, чучулиги или дропли.
Когато раждането наближи, нощем лежах буден. Бях обещал на царя принц, но той не очакваше наследникът да се появи толкова рано. Дори и бог би преброил дните от началото на празника на Озирис. Ако детето е момиче, не можех да направя нищо, но поне можех да подготвя фараона за ранната му поява.
Интересът на фараона към бременността и раждането временно надделя над манията му за храмове и гробници. Трябваше да го убеждавам почти всеки ден, че твърде тесният ханш на господарката Лострис не е пречка за нормално раждане и че въпреки крехката си физика тя ще се справи.
Възползвах се от възможността да го информирам за интересния, но малко известен факт, че много от великите атлети, бойци и мъдреци в историята са се родили преждевременно.
— Смятам, Ваше Величество, че мързеливците пропиляват силите си в прекалено излежаваме, докато великите мъже са неизменно ранобудни. Забелязал съм, че ти, божествени фараоне, винаги си на крак преди изгрев-слънце. Не бих се учудил, ако си роден преждевременно. — Знаех, че не е вярно, но той не би ми противоречил. — Няма да се учудя, ако синът последва примера на своя баща и излезе по-рано от утробата на майка си. — Страхувах се да не съм прекалил с доводите си, но царят изглеждаше убеден от моето красноречие.
Накрая детето ни съдейства по най-благоприятен начин, като закъсня с две седмици, а аз не направих нищо, за да го накарам да побърза. Срокът се доближи толкова до нормалния, че нямаше повод за злите езици, а фараонът бе ощастливен с преждевременното раждане, което бе започнал да смята за желателно.
За мен не бе изненадващо, че родилните болки на господарката се появиха в най-неподходящо го време. Водите й изтекоха на третия час през нощта. Тя нямаше навика да улеснява работата ми. Поне имах извинение да не викам акушерка, защото нямах доверие на тези вещици със засъхнала кръв под дългите им нокти.
Веднъж започнала, господарката издържа до края с достойнство. Едва успях да се разсъня и да измия ръцете си с горещо вино и да обгоря инструментите си на огъня на лампите, когато тя възкликна:
— Таита, по-добре погледни още веднъж. Май че нещо става.
Макар че бе прекалено рано, аз и угодих. Един поглед обаче бе достатъчен, за да извикам на робините й:
— Побързайте, повлекани такива! Доведете царските жени!
— Кои? — Първото момиче, което се отзова на повикването ми, се втурна в стаята сънено и полуголо.
— Всичките, която и да е.
Никой принц не може да наследи двойната корона, ако не се роди пред свидетели, които официално да потвърдят, че детето не е подменено.
Царските жени започнаха да пристигат точно когато детето се показа. Господарката ми бе обхваната от силна конвулсия и главата на детето се появи. Страхувах се да не е покрита със златисточервеникави къдрици, но онова, което видях, бе тъмна коса. Много по-късно цветът щеше да се промени и червеното щеше да проблясва в черните къдрици, напомнящи на полиран гранат, и то само когато слънцето блестеше в тях.
— Напъни се! — извиках на господарката си. — С всички сили!
И тя се отзова незабавно. Младите кости на таза й се разтвориха, за да дадат път на бебето. То ме свари неподготвен. Изскочи като изстрелян с прашка камък и едва не изпуснах малкото му хлъзгаво телце.
Преди да го хвана здраво, господарката ми с усилие се изправи на лакти. Косата й бе разбъркана и мокра от пот, а изражението й беше напрегнато.
— Момче ли е? Кажи ми! Кажи ми!
Царските жени, струпани около леглото, бяха свидетелки на първия акт на детето, когато то влезе в нашия свят. От пенис, голям колкото малкия ми пръст, принц Мемнон, първият с това име, изстреля фонтан почти до тавана. Струята бе силна и топла. Измокри ме целия.
— Момче ли е? — отново извика господарката.
Дузина гласове й отвърнаха едновременно:
— Момче! Да живее Мемнон, принц на Египет!
Бях загубил способността си да говоря. Очите ми горяха не само от царската урина, а и от сълзите на радост и облекчете, когато бебето изплака за пръв път, гневно и темпераментно.
То размаха ръчички към мен и ритна толкова силно, че щях да го изпусна. Когато очите ми се проясниха, успях да разгледам здравото силно телце и гъстия перчем тъмна коса на гордата му глава.
Отдавна съм забравил броя на децата, на чието раждане съм присъствал, но въпреки дългогодишната си практика не бях подготвен за това. В този момент дадох на детето любовта и предаността, на които бях способен. Знаех, че ще му посветя целия си живот, а обичта ми с всеки изминат ден ще се засилва. Моят живот неочаквано се бе променил.
Когато прерязах пъпната връв и изкъпах детето, бях изпълнен с чувството на религиозно благоговение, каквото никога не бях изпитвал в светилищата на многобройните египетски богове. Душата и очите ми се наслаждаваха на идеалното малко телце и червеното набръчкано личице, върху което белезите на упоритост и сила бяха ясно отпечатани както върху лицето на истинския му баща.
Положих го в ръцете на майка му и когато то намери зърното на издутата й гърда и се нахвърли върху него като леопард върху врата на газела, господарката вдигна поглед към мен. Нямам думи, с които да изразя това, което премина между нас. И двамата разбрахме. Бе започнало нещо толкова прекрасно, че никой от нас не можеше да го изкаже.
Оставих я да се радва на сина си и тръгнах да съобщя на царя. Не бързах. Новината отдавна бе стигнала до него. Царските жени не се славят със сдържаността си. В този момент той вероятно бе на път за женските покои.
Бавех се във водната градина, обзет от мечти. Утрото настъпваше и бог Амон Ра показа върха на огнения си диск над източните хълмове. Прошепнах молитва за благодарност. Докато стоях с вдигнати нагоре очи, ято дворцови гълъби се издигна над градината. Когато се обръщаха, крилата им се осветяваха от слънчевите лъчи и проблясваха като скъпоценни камъни в небето.
Тогава забелязах тъмно нетно над ятото и дори от такова разстояние веднага го познах. Бе сокол, дошъл от пустинята. Прибрал крилата си, той се спускаше към гълъбите. Беше избрал водача на ятото и гмуркането му бе точно и неумолимо. Порази птицата още във въздуха. Соколът винаги хваща жертвата в ноктите си и се спуска към земята. Този път това не се случи. Соколът уби гълъба, сетне разтвори ноктите си и го пусна. Мъртвата птица падна, а соколът с остри писъци закръжи над главата ми. Направи три кръга и три пъти издаде онзи ужасяващ, войнствен писък. Три е едно от най-могъщите магически числа. Осъзнах, че случилото се не е случайно. Соколът бе или пратеник на бог Хор, или една от многобройните му форми.
- Предыдущая
- 16/79
- Следующая
