Речният бог (Книга втора) - Смит Уилбур - Страница 17

• Предыдущая
• 17/79
• Следующая

Тялото на гълъба падна в краката ми, капчици топла кръв изпръскаха сандалите ми. Това бе знак от бога. Знак, че ще закриля и покровителства детето принц. И освен това бе поръчение за мен. Богът го поверяваше на моите грижи.

Взех мъртвия гълъб и го вдигнах към небето.

— С радост приемам доверието ти, о, Хорас. През всички дни на живота си ще съм ти верен.

Соколът отново издаде див крясък и отлетя бързо над водите на Нил към западните полета на рая, където живеят боговете.

Отскубнах едно перо от гълъба. По-късно го поставих под постелята на принца за късмет.

Фараонът бе безкрайно горд и радостен. Той обяви в чест на сина си всенародни празници. Цяла нощ населението на Горен Египет пя и танцува по улиците. Ядоха и пиха вино, което фараонът се бе погрижил да има в изобилие, и благославяха принц Мемнон при всяка изпита чаша. Фактът, че е син на господарката Лострис, която толкова обичаха, правеше празника още по-весел.

Господарката бе толкова млада и гъвкава, че се възстанови за дни и се появи с детето пред двора на Египет. Седнала на малкия трон под този на царя, тя изобразяваше прекрасна картина на майчинство. Когато отвори робата си и повдигна натежалата си от мляко гърда и даде на детето да суче пред целия двор, всички я приветстваха така бурно, ме стреснаха детето. То изплю зърното и изрева с почервеняло лице толкова ядосано, че народът веднага го обикна.

— Истински лъв — заявиха те. — В жилите му тече кръвта на царе и воини.

Когато принцът се укроти и отново започна да суче, фараонът стана и се обърна към нас, неговите поданици.

— Признавам това дете за мой потомък и приемник. Той е първородният ми син и ще бъде фараон след мен. Пред вас, благородници и поданици, приветствам принц Мемнон.

Одобрителните възклицания не спираха, никой не искаше да замълчи, за да не се усъмнят във верността му.

Аз стоях при другите слуги и роби от царския дом в една от горните галерии, които гледаха към залата. Можех да виждам високата фигура на господаря Танус, който стоеше заедно с Нембет и останалите командири в третата редица под трона. Въпреки че аплодираше с останалите, той бе мрачен. Синът му бе признат от друг и той не можеше да му попречи. Дори аз, който го познавах и разбирах толкова добре, можех само да предполагам как страда.

Когато накрая всички отново млъкнаха, фараонът продължи:

— Поздравявам също така господарката Лострис, майката на принца. Всички знаете, че тя сега седи най-близо до трона ми. От този ден нататък я провъзгласявам за главна съпруга на фараона. Отсега нататък ще бъде наричана царица Лострис, като се нарежда по ранг и превъзходство след царя и принца. Освен това до пълнолетието на принца царица Лострис ще действа като мой регент и когато съм неспособен да управлявам, тя ще стои намело на нацията вместо мен.

Не мисля, ме имаше човек в Горното царство, който да не обича господарката, освен може би някои от царските жени, които не бяха успели да дарят фараона с мъжки наследник и които сега намираха, че са изместени от нея. Всички останали изразяваха любовта си с възторжените викове, с които посрещнаха това решение.

В края на церемонията по обявяването на наследника на фараона царското семейство напусна залата. В основния двор на двореца той се качи на царската шейна, царица Лострис седна до него с принца в ръце и теглени от бели волове, те бяха закарани по Алеята на овните до Храма на Озирис, за да направят жертвоприношение на бога. Двете страни на свещения път бяха изпълнени с граждани на Тива, които с викове изразяваха предаността си към царя и любовта си към царицата и новородения принц.

Същата вечер, докато прислужвах на нея и детето, тя ми прошепна:

— Ох, Таита, видя ли Танус в тълпата? Какъв ден на радост и мъка! Щях да заплача за любимия си. Толкова смел и силен, той трябваше да наблюдава и слуша как синът му бе отнет от друг. Искаше ми се да скоча и да изкрещя: „Той е син на Танус, господаря Хараб, и аз ги обичам и двамата.“

— Радвам се за всички нас, Ваше Величество, че поне този път успя да удържиш своеволния си език.

Тя се изсмя.

— Толкова е странно да ме наричаш така — Ваше Величество, — това ме кара да се чувствам измамница. — Тя премести принца от едната на другата си гърда и при движението той изпусна от двата края на мекото си телце струя въздух, който по сила бе наистина царствен.

— Очевидно е бил заченат в буря — отбелязах сухо аз, а царицата се изкиска и въздъхна печално.

— Скъпият ми Танус никога няма да сподели с нас тези интимни моменти. Съзнаваш ли, че той още не е държал в ръцете си Мемнон и вероятно никога няма да го стори? Мисля, че ще заплача.

— Овладей се, господарко. Ако плачеш, млякото ти може да се вкисне.

Предупреждението бе невярно, но ефикасно. Тя преглътна сълзите си.

— Има ли начин да дадем възможност на Танус да се порадва на нашето бебе?

Замислих се и направих предложение, което я накара да извика от удоволствие. Като потвърждение на казаното принцът гръмогласно се оригна.

На следващия ден, когато фараонът дойде да посети сина си, царицата веднага се възползва от предложението ми.

— Скъпи и божествени съпруже, помислил ли си да избереш официални наставници на принц Мемнон?

Фараонът се засмя снизходително.

— Та той е бебе. Не трябва ли първо да се научи да ходи и говори, преди да бъде обучаван в други умения?

— Смятам, че наставниците му трябва да бъдат определени сега, така че да се опознаят.

— Много добре. — Той се усмихна и взе детето на коляното си. — Кои предлагащ?

— За неговото обучение ще ни трябва някой от големите ни учени. Човек, който разбира всички науки и мистерии.

Очите на господаря блеснаха.

— Не мога да се сетя за някой човек, който да отговаря на това описание.

Той ми се усмихна: детето бе изменило характера на фараона. От раждането на Мемнон бе станал весел и за момент си помислих, че ще ми намигне. Но новото му отношение към живота не отиваше чак толкова далече.

Царицата продължи невъзмутимо:

— Освен това се нуждаем от воин, вещ в бойните изкуства, за да направи от него истински войник. Смятам, че трябва да е млад и от добро потекло. Да е заслужил доверието ни и, разбира се, да е верен на короната.

— Кого предлагаш за това място, скъпа моя? Малцина от воините ми отговарят на тази изисквания.

Не вярвам въпросът на фараона да съдържаше коварство или лоши намерения, но господарката не беше глупава. Тя наведе грациозно глава и каза:

— Царят е мъдър и знае кой от генералите му отговаря за тази роля.

На следващото заседание фараонът обяви наставниците на принца: робът и лекар Таита щеше да бъде отговорен за образованието и възпитанието на малкия принц. Това не учуди никого, но в залата се понесе шепот, когато той допълни:

— За обучението му по боравене с оръжия и по военна тактика и стратегия отсега нататък ще отговаря Великият египетски лъв, господарят Танус.

Така за господаря Хараб стана задължение, когато не е на поход, да посещава принца в началото на всяка седмица.

Докато господарката очакваше да бъдат завършени новите й покои в Двореца на Мемнон на другия бряг на реката, тя се бе преместила в едно от крилата на палата на великия владетел с изглед към водните градини, които бях построил някога за баща й. Това съответстваше на новото й положение на главна съпруга на фараона. Седмичното посещение на наставниците на принца ставаше в беседката в присъствието на царица Лострис. Често идваха много благородници и официални лица, а понякога и самият фараон с цялата си свита, тъй че бяхме под голямо напрежение.

Обаче понякога оставахме само четиримата. В първия подобен случай на уединение царица Лострис положи за пръв път принца в ръцете на баща му, а аз бях свидетел на голямата радост, с която Танус погледна лицето на сина си. Мемнон се държа достойно и повърна върху униформата на баща си, но дори тогава той не го остави.

• Предыдущая
• 17/79
• Следующая