Галактическа болница - Уайт Джеймс - Страница 21

Конуей отиде близо до нея, погледна надолу и извика:

— Ето го!

Под погледа им се разкри обширна стая, която можеше да бъде само гравитационният контролен център. Ниски метални шкафове, подредени в плътни хоризонтални и вертикални редици, покриваха пода, стените и тавана. В това отделение никога не влизаше въздух, нямаше и притегляне. Инженери тук идваха много рядко, защото механизмите в това най-важно отделение бяха саморемонтиращи се. В момента тази им способност бе подложена на сериозно изпитание.

Едно същество, което Конуей неуверено причисли към клас ААВЛ, скочи върху три от чувствителните контролни шкафове. Други девет шкафа, чиито червени сигнални лампи мигаха отчаяно, се намираха в обсега на неговите шест, подобни на питони, пипала. Пипалата му бяха дълги най-малко двадесет фута и завършваха с рогово вещество, което вероятно, ако се съдеше по щетите наоколо, бе твърдо като стомана.

Вътрешно Конуей се бе подготвил да изпита съжаление към това злочесто създание — бе очаквал да го намери ранено, обладано от паника и полудяло от болка. Сега обаче пред него стоеше същество, което не само беше напълно здраво, но и ожесточено разбиваше гравитационните контролни механизми, и то с такава бързина, че вградените саморемонтиращи се роботи едва смогваха да ги поправят. Конуей изруга и започна да търси честотата, на която можеше да се свърже с чудовището. Изведнъж в слушалките му се чу остро, пронизително писукане.

— Хванах ли те! — каза мрачно Конуей.

Ала щом чудовището чу гласа му, писукането изведнъж рязко спря. Престанаха да се движат и зловещите пипала. Конуей отбеляза дължината на вълната, след което превключи на честотата, на която разговаряше със свещеника ПХТЙ.

— Струва ми се — каза иленсът, когато изслуша разказа на Конуей, — че съществото се бои и звуците, които е издало, са били породени от страх, в противен случай транслаторът ви щеше да ги превърне в думи на вашия собствен език. Това, че тези звуци, както и разрушителната му дейност спряха, щом то чу вашия глас, е обещаващо, но мисля, че трябва да се доближим до него бавно и непрекъснато да го успокояваме, че му идваме на помощ. Поведението му долу създава у мене впечатлението, че то се е удряло във всеки изпречил се на пътя му предмет, ето защо ми се струва, че известна предпазливост от наша страна няма да е излишна.

— Да — съгласи се Конуей.

— Тъй като не знаем в каква посока са фиксирани зрителните му органи — продъжи иленсът, — предлагам да се приближим към него от две противоположни страни.

Конуей кимна. Те настроиха радиопакетите си на новата вълна и се спуснаха внимателно през тавана на контролния център. С помощта на неутрализиращите пакети си осигуриха леко притегляне към металната повърхност, отдалечиха се един от друг по посока на две противоположни стени, слязоха по тях и оттам стъпиха на пода. Така съществото остана помежду им и те тръгнаха бавно към него.

Докато ремонтните механизми усилено поправяха повредите, причинени от шестте анаконди, съществото продължаваше да лежи неподвижно. То не само не помръдваше, но не издаваше и никакви звуци. Конуей непрекъснато си мислеше за опустошението, причинено от безразсъдството на това чудовище. Нещата, които искаше да му каже, не бяха в никакъв случай успокояващи, ето защо той остави иленса ПХТЙ да му говори.

— Не се страхувай — повтаряше иленсът за двадесети път. — Кажи ни, ако си ранен. Ние сме тук, за да ти помогнем…

Чудовището нито помръдна, нито отговори. Внезапно хрумване накара Конуей да се включи на честотата на д-р Манън.

— Струва ми се, че оцелялото същество е от клас ААВЛ — заговори той бързо. — Можете ли да ми съобщите с каква цел е дошло тук и защо отказва да разговаря с нас?

— Ще проверя в Приемно отделение — каза Манън след кратка пауза. — Вие сигурен ли сте в тази класификация? Не си спомням да съм виждал тук ААВЛ. Да не би да е крепилиански…

— Не може да е крепилиански октопод — прекъсна го Конуей. — Има шест пипала. Сега лежи и изобщо не помръдва.

Изведнъж Конуей онемя от учудване — това, че чудовището лежи, без да помръдва, не отговаряше вече на истината. То се бе стрелнало към тавана, и то с такава скорост, като че ли се канеше да кацне в мига, в който бе излетяло. Конуей видя как още една контролна единица се разби на парчета под ударите му и как пипалата, които търсеха опора, къртеха други шкафове. В слушалките му Манън крещеше за гравитационни колебания в спокойни досега сектори на Болницата и за растящия брой на жертвите, но Конуей не бе в състояние да отговори.

Той безпомощно наблюдаваше как чудовището се готви за нов скок.

— …Ние сме тук, за да ти помогнем — продължаваше да повтаря ПХТЙ, когато съществото скочи и се приземи безшумно на четири ярда от него. Пет зловещи пипала се заловиха здраво за пода, а шестото се протегна, описа огромна дъга, сграбчи иленса и го размаза на стената. От костюма на ПХТЙ бликна силно животворен хлор и за миг обви в мъгла безформеното тяло, което отскочи от стената и бавно падна в средата на стаята. Чудовището започна отново да издава своите писукащи звуци.

Конуей се чу как с някакъв гузен глас докладва на Манън, после чу как Манън викаше Листър. Накрая пресипналият глас на Главния лекар достигна до него.

— Ще трябва да го убиете, Конуей — каза той.

Ще трябва да го убиете, Конуей!

Именно тези думи направиха невъзможното — те успяха да разтърсят и отрезвят Конуей. Напълно в стила на един Монитор, помисли си с горчивина той, е да избере убийството за изход. И да накара един лекар, човек, отдаден всецяло на опазването на живота, да извърши това убийство. Какво значение имаше за него, че съществото бе обезумяло от страх — то бе създало достатъчно неприятности в Болницата, значи трябваше да бъде убито.

Конуей се бе уплашил и продължаваше да се страхува. Може би при предишното му душевно състояние само мисълта, че трябва да приложи закона на джунглата „убий или ще те убият“, щеше да го хвърли в паника. Но не и сега. Независимо от това какво щеше да се случи с него или с Болницата, той нямаше да убие разумно сродно същество, а Листър можеше да си крещи до посиняване.

С изненада Конуей осъзна, че Листър и Манън крещяха едновременно, опитвайки се да възразят на доводите му. Той сигурно несъзнателно бе разсъждавал на глас. Гневно изключи радиото.

Но въпреки това остана един глас — провлачен, шепнещ, неописуемо немощен глас, който често пресекваше, за да изохка от болка. За миг Конуей си помисли, че духът на мъртвия иленс ПХТЙ продължаваше доводите на Листър, но след това съзря, че горе нещо се движи.

Като се носеше плавно, облечената в космически костюм фигура на Уилямсън се показа през дупката в тавана. Конуей не можеше да си обясни как тежко раненият Монитор бе стигнал дотам — счупените ръце му пречеха да овладее лостовете на гравитационния пакет и той сигурно бе изминал цялото разстояние, като се е отблъсквал с крака, крепен от надеждата, че някоя все още активна гравитационна решетка няма да го събори за втори път. Конуей потрепери само като помисли колко много пъти тези натрошени ръце е трябвало да разчистват пътя надолу! И въпреки това единствената мисъл, която вълнуваше Монитора, бе да убеди Конуей да убие чудовището. Чудовището, което се намираше съвсем близо до него, на разстояние, което с всяка секунда се скъсяваше…

Конуей почувствува как по гърба му изби студена пот. Безсилен да се задържи, раненият Монитор бе преминал през тавана и сега падаше плавно към пода право върху приготвилото се за скок чудовище! Докато Конуей като хипнотизиран наблюдаваше тази картина, едно от твърдите като стомана пипала започна да се размотава, заплашвайки да нанесе смъртоносен удар.

Конуей инстинктивно се хвърли по посока на падащия Монитор — не му остана време да прецени дали постъпва храбро или глупаво. Ударът от сблъсъка на телата им прокънтя глухо. Той успя да задържи Уилямсън, като обви крака около кръста му и остави ръцете си свободни, за да управляват лостовете на гравитационния пакет. Те се завъртяха бясно около общия си център на притегляне — наоколо стените, таванът, подът и чудовището препускаха така шеметно, че Конуей едва успяваше да задържи погледа си върху лостовете. Стори му се, че мина цяла вечност, докато успее да овладее въртенето и да насочи движението им нагоре към отвора в тавана и към спасението. Те почти бяха успели да се измъкнат, когато Конуей видя как дебелото като корабно въже пипало полетя стремително към него…