Галактическа болница - Уайт Джеймс - Страница 24

Всичко това бе твърде интересно, ала Конуей започваше да се тревожи, че дори не бе виждал пациент през последните шест седмици. Той реши да се обади на O’Мара и да изясни каква е работата — разбира се, с необходимото уважение и съобразителност.

— Вие естествено искате да се върнете при болните си — каза O’Мара, когато Конуей стигна накрая до същината на въпроса. — Д-р Манън също би се зарадвал, ако се завърнете. Но може би аз имам нещо друго предвид за вас и не желая да се обвързвате никъде. А вие мислите, че тъпчете на едно място. Вие изучавате някои полезни неща, докторе. И дано ги изучавате сериозно. Край.

Докато изключваше комуникатора, Конуей си помисли, че повечето от това, което изучаваше, се отнасяше до самия O’Мара. Курс по лекции по изучаване личността на Главния психолог нямаше, но спокойно можеше да се проведе, тъй като във всяка лекция се чувствуваше присъствието на O’Мара. И Конуей едва сега започна да осъзнава колко близо е бил до изхвърляне от Болницата заради поведението си по време на историята с кораба от Телфи.

O’Мара имаше чин майор от Мониторния корпус, но Конуей бе разбрал, че да се постави граница на неговата власт в Болницата бе много трудно. Като Главен психолог той отговаряше за душевното състояние на целия персонал, състоящ се от толкова различни и многобройни индивиди и видове, както и за това да не възникват дрязги помежду им.

Но дори при максималната търпимост и взаимно уважение, които проявяваха служителите, все още съществуваха случаи, когато възникваха такива дрязги. Потенциално опасни положения възникваха поради невежество или по недоразумение, или когато някой развиеше ксенофобия невроза, която влияше зле върху неговата работоспособност или душевно равновесие, а често и на двете. Някой земен лекар например, който изпитва подсъзнателен страх от паяци, няма да е в състояние да отдаде на един пациент от Иленса онова внимание, което ще е необходимо за неговото лечение. Работата на O’Мара се състоеше в откриването и изкореняването на такива неприятности и ако не можеше да се справи по друг начин, да отстранява потенциално опасния индивид, преди подобни недоразумения да се превърнат в явен раздор. Борбата с неправилното, нездраво и недопустимо отношение към другите същества бе задължение, което той изпълняваше с такова усърдие, че Конуей бе чул да го сравняват с древния Торквемада.

Извънземните същества от персонала, чиято история на родните планети не съществуваше нищо сходно с Инквизицията, го сравняваха с други неща и често открито му ги подхвърляха в лицето. В представите на O’Мара обаче една ругатня не бе признак на неправилно отношение — ето защо това им поведение нямаше сериозни последствия.

Грижата по психическите страдания на лежащо болните не влизаше в задълженията на O’Мара, но тъй като често бе невъзможно да се разграничи къде свършва една чисто физическа болка и къде започва психоматичната, то много често се консултираха с него и по тези въпроси.

Това, че майорът бе отстранил Конуей от дежурства в отделенията, можеше да означава или повишение, или понижение. Ако обаче Манън наистина го искаше да се върне, тогава работата, която имаше предвид за него O’Мара, сигурно беше по-важна. Следователно Конуей можеше да бъде напълно сигурен, че от страна на O’Мара не го заплашваше нищо и от това заключение му стана ведро на душата. Но любопитството продължаваше да го измъчва.

А на следващата сутрин той получи нареждане да се яви в кабинета на Главния психолог…

Това вероятно беше един от онези големи колониални транспортни кораби, които бяха превозвали между звездите четири поколения колонисти, преди свръхестествените двигатели да ги направят старомодни. Конуей си мислеше за това, докато наблюдаваше от илюминатора в кабинета на O’Мара грамадния кораб с форма на сълза, пристанал до Болницата. Като се изключи плувналата в зеленина пилотска кабина, екраните на галериите за наблюдение и илюминаторите бяха покрити с плътна метална обшивка и затегнати здраво със скоби отвън, за да могат да издържат на мощното вътрешно налягане. Дори редом с масивната конструкция на Болницата корабът изглеждаше огромен.

— Вие ще служите за свръзка между Болницата, от една страна, и лекаря и пациента от този кораб, от друга — каза Главният психолог O’Мара, като го наблюдаваше внимателно. — Лекарят е твърде дребна форма на живот. Пациентът е динозавър.

Конуей едва успя да скрие учудването си. Той знаеше, че O’Мара анализира реакциите му и нарочно искаше да усложни работата на Монитора.

— Какво му е на пациента? — попита той.

— Нищо — отвърна O’Мара.

— Ако е нещо психическо, тогава…

O’Мара поклати глава.

— В такъв случай каква работа има едно здраво, нормално и разумно същество в Бол…

— То не е разумно,

Конуей бавно пое въздух. Очевидно O’Мара отново си играеше с него на гатанки. Конуей нямаше нищо против това, при условие че му се даваше наистина възможност да налучка правилните отговори. Той погледна отново към огромния преустроен кораб и се замисли.

Да се поставят свръхсветлинни двигатели в този чудовищен кораб е струвало пари, а и обширните надстройки към корпуса сигурно също не са излезли евтино. Такива значителни преустройства да се направят за едно…

— Сетих се! — усмихна се Конуей. — Това е екземпляр от непознат за нас вид, който трябва да нарежем на части и изследваме…

— Само това не! — извика O’Мара ужасено. Той хвърли бърз, почти уплашен поглед към едно малко пластмасово кълбо, което лежеше полускрито под няколко книги върху бюрото му, и след това продължи със сериозен тон:

— Цялата тази работа е уредена на най-високо ниво — от подкомитета на Галактическия съвет. А що се отнася до въпроса в какво изобщо се състои работата — това нито аз, нито който и да било друг в Болницата знае. Може би лекарят, който придружава болния и отговаря за него, ще ви разкаже някога…

От тона, с който говореше, личеше, че O’Мара твърде много се съмнява в това…

— Както и да е — всичко, което се изисква от Болницата и от вас, е да окажем сътрудничество. Лекарят в случая е представител на открита наскоро раса — продължи да обяснява O’Мара, — на която временно е дадена класификация ХФЧЖ. Това означава, че те са същества, които притежават известни свръхестествени способности, могат да превръщат всяко вещество в енергия за своите физически потребности и умеят да се приспособяват едва ли не към всякаква околна среда. Те са дребни на вид, но почти неуязвими.

Лекарят ХФЧЖ е телепат, но етиката и неприкосновеността на тайната му забраняват да използва тази си способност при общуване с нетелепатични форми на живот, в това число и със земните обитатели. Поради тази причина ще разговаряте единствено чрез транслатора. Този лекар принадлежи към древна раса с вековна история, отразена в летописите на планетата, които разказват, че там никога не е имало война.

— Те са древна, мъдра и изключително смирена раса — каза в заключение O’Мара. — Толкова смирена, че са склонни да се подчиняват на други, не толкова покорни раси.

Конуей трябва да се държи много тактично, защото тази изключителна, тази почти смазваща покорност понякога може лесно да се изтълкува погрешно.

Конуей погледна внимателно O’Мара. Не се ли прокрадваше подигравателна искрица в тези проницателни стоманеносиви очи и не беше ли преднамерено това невъзмутимо изражение на грубо изсеченото лице? Поразен, той видя как O’Мара най-неочаквано му намигна.

Конуей се направи, че не е забелязал това, и каза:

— И тази раса, доколкото разбирам, сте решили да я лепнете на моя гръб.

Той видя как устните на O’Мара се присвиха, след което един нов глас се включи най-неочаквано в разговора им. Той се разнесе от транслатора и прозвуча глухо и безизразно:

— Смисълът на последната забележка не ми е много ясен. Ние сме лепнати, залепени — но къде? — След кратка пауза гласът продължи: — Като признавам, че моите умствени способности са много посредствени, то в същото време най-смирено допускам, че грешката може изобщо да не е у мен, а да се дължи отчасти на недостойната склонност, която вие, по-младите и по-вироглави раси, проявявате — да вдигате безсмислен шум, когато изобщо не е необходимо да се вдига шум.