Галактическа болница - Уайт Джеймс - Страница 23

Конуей изпита чувството, че отново живее. Той кимна мълчешком.

— Можете да си вървите — каза с усмивка O’Мара. — И легнете да се наспите. А що се отнася до онзи преориентировъчен разговор, опасявам се, че нямам излишно време за такива неща. Напомнете ми за него някой път, ако смятате, че все още се нуждаете от него…

Конуей спа непробудно четиринадесет часа. През това време притокът на постъпващите ранени значително намаля, а пристигна и новината, че войната е свършила. Инженерите и техниците успяха да разчистят останките от катастрофата и да отстранят повредите във външния корпус. Сега след възстановяването на нормалното налягане вътрешните ремонтни работи напредваха бързо и когато Конуей се събуди и тръгна да търси д-р Манън, той откри, че местеха пациенти в сектор, който само допреди няколко часа представляваше мрачна, лишена от въздух и непроходима планина от развалини.

Той откри началника си в едно странично отделение близо до главния сектор за спешни случаи ЕЖЛИ. Манън се трудеше над един тежко обгорял ГБЛЕ, чието подобно на гъсеница тяло изглеждаше още по-нищожно върху масата, предназначена да побира далеч по-масивните пациенти от Тралтън. Други двама ГБЛЕ, на които бе дадено приспивателно, лежаха като бели купчинки върху една огромна маса до стената, а трети потрепваше леко в самоходна количка за носилки близо до вратата.

— Къде по дяволите пропаднахте? — запита Манън с глас, твърде уморен, за да звучи ядосано. Преди Конуей да успее да отговори, той продължи нетърпеливо:

— Не, не ми казвайте. Всеки граби когото си поиска от чуждия персонал, а младшите ординатори трябва да вършат каквото им наредят…

Конуей усети, че се изчервява. Изведнъж се засрами, че бе спал цели четиринадесет часа, но бе твърде голям страхливец, за да признае истината на Манън. Без да обяснява причината за отсъствието си, той попита:

— Мога ли да ви помогна, сър?

— Да — отвърна Манън и махна с ръка към пациентите. — Тези тук ще ни поозорят малко. Прободни и порезни рани, и то доста дълбоки. Металните късчета са все още в тях. Имат увреждания в корема и силен вътрешен кръвоизлив. Няма да можете да се справите без касета. Идете до Информационната зала. Но се връщайте веднага, чухте ли?

Няколко минути по-късно той беше в кабинета на O’Мара и поемаше Информационната касета ГБЛЕ. Този път не потрепна, когато го докоснаха ръцете на майора. Докато му сваляха запаметяващата лента от главата, попита:

— Как е Монитор Уилямсън?

— Ще поживее още — каза невъзмутимо O’Мара. — Счупените кости бяха наместени от Диагностик. Уилямсън няма право да умира.

Конуей се върна при Манън по възможно най-бързия начин. Той вече усещаше първите признаци на раздвоеното съзнание и трябваше да се съпротивлява на порива да пълзи по корем. Това го убеди, че касетата ГБЛЕ вече действува. Подобните на гъсеници обитатели на Келгия бяха твърде близки до земните човешки същества както по обмяна на веществата, така и по нрав. Ето защо този път объркването не бе така голямо, както при по-раншния случай с телфската касета. Сега той бе изпълнен със симпатия към съществата, които лекуваше, а това се оказа болезнено.

Връзката револвер-куршум-цел бе много проста — само насочваш револвера, дръпваш спусъка и целта пада убита или ранена. Куршумът не разсъждава изобщо, стрелецът много не се замисля, а целта… страда.

Напоследък Конуей бе видял толкова много поразени цели и парчета метал, които си бяха пробили път през тях, оставяйки зад себе си червени кратери от раздрана плът, тресчици от кости и разкъсани кръвоносни съдове. После следваше продължителният и мъчителен възстановителен период. Всеки, който причинеше подобни страдания на мислещо и чувствуващо същество, заслужаваше нещо далеч по-жестоко от мониторната изправителна психиатрия.

Само няколко дни преди това Конуей би се засрамил от подобни мисли — той и сега се срамуваше малко. Запита се дали последните събития не бяха поставили у него началото на нравствен упадък, или той просто бе започнал да възмъжава.

Пет часа по-късно свършиха. Манън даде нареждания на сестрата да наблюдава непрекъснато четиримата пациенти, но преди това я помоли да донесе нещо за ядене. След малко тя се върна с огромен пакет сандвичи и с новината, че в тяхната трапезария се е настанило тралтското мъжко вътрешно отделение. Не след дълго, по средата на втория си сандвич, д-р Манън заспа. Конуей го натовари на една от самоходните колички и го закара до стаята му. На излизане оттам той бе отмъкнат от един тралт — Диагностик, който му нареди да отиде в спешното отделение ГБГЖ.

Този път пациентите на Конуей бяха от собствената му раса и това даде нов тласък на неговото възмъжаване или нравствен упадък. Той бе започнал да мисли, че Мониторният корпус проявява дяволска търпимост към някои хора.

Три седмици по-късно животът в Болницата отново се нормализира. Всички, освен най-тежко ранените пациенти, бяха прехвърлени в своите местни планетни болници. Повредите, причинени от сблъскването на кораба, бяха отстранени, тралтското мъжко вътрешно отделение напусна трапезарията и Конуей вече не бе принуден да се храни на крак, застанал до отрупаните с най-различни инструменти болнични колички. Но докато нещата в Болницата бяха вече наред, същото не можеше да се каже и за личните работи на Конуей.

Той бе изцяло освободен от дежурства в отделенията и бе прехвърлен в една смесена група от земни и извънземни жители, която слушаше цикъл от лекции по спасяване на космически кораб. И Конуей едва сега разбра колко е трудно да се откриват оцелели в катастрофиралите кораби, особено в тези, на борда на които продължават да действуват енергийни източници. Курсът завърши с интересна, макар и изтощителна практика, която той премина успешно. Последва нов курс с по-сложна материя от лекции по чуждопланетна сравнителна философия. Успоредно с тях се четеше и серия от лекции по спешна медицинска помощ при заразяване на околната среда: какво трябва да се направи, ако в метановия сектор се появи пукнатина и има опасност температурата да се повиши над минус четиридесет и един градуса? Какво да се предприеме, ако хлородишащо същество попадне под въздействието на кислород или ако воднодишащо се задушава от въздух или обратното? Конуей трепереше от страх, че някой от съкурсниците му може да му направи изкуствено дишане — някои от тях тежаха повече от половин тон! — но за щастие в края на курса нямаше практика.

Всеки от лекторите подчертаваше значението на бързата и точна класификация на постъпващите болни, които много често не са в състояние да дадат сами информация за родовата си принадлежност. В четирибуквената система за обозначение първата буква беше ориентировъчен знак за общата обмяна на веществата, втората — за броя и разположението на крайниците и сетивните органи, а останалите две за съчетанието от необходимите налягане и притегляне, от които можеше да се съди за физическата маса и вида на защитната обвивка на съществото. Към класификацията с начални букви А, Б и В спадаха воднодишащите. От Г до Е топлокръвните същества, дишащи кислород — в тази класификация попадаха повечето от разумните раси. Съществата от Ж до К също дишаха кислород, но бяха насекомоподобни, от планети с ниска гравитация. Л и М живееха също в условия на ниска гравитация, но бяха птицеподобни. Хлородишащите спадаха към класификациите с начални букви О и П. След тях се нареждаха най-невероятни форми на живот — консуматори на радиация, студенокръвни или кристалинни създания, същества, които по желание можеха да променят физическата си форма, и други, притежаващи различни видове свръхестествени способности. Телепатичните видове, в това число и телфите, имаха за първа буква Х. Лекторите показваха на екрана само за три секунди картина на крак или на част от кожената обвивка на някое извън земно същество и ако за това кратко време Конуей не успееше да направи бърза и точна класификация, щеше да чуе язвителни забележки по свой адрес.