Галактическа болница - Уайт Джеймс - Страница 7

— O’Мара — достигна до него гласът на Какстън, — Мониторът иска да разговаря с теб. Това не се очакваше да стане по-рано от утре, но…

— Благодаря ви, мистър Какстън — намеси се един спокоен, по-плътен глас. Последва кратка пауза: — Казвам се Крейторн, мистър O’Мара. Както знаете, бях запланувал да се срещна с вас утре, но успях да си свърша другата работа и ми остана време за един предварителен разговор…

„По дяволите! — избухна мислено O’Мара. — Само какво неудобно време е избрал!“ Бе вече облякъл костюма, но не си сложи ръкавиците и шлема. Той се втурна към командното табло за притока на въздух.

— …Да си призная — продължи спокойният глас на Монитора, — вашият случай попадна случайно в обсега на моята основна работа. Аз се занимавам с всичко, свързано с настаняването на различните същества, които наскоро ще пристигнат, за да попълнят щата на болницата, и отговарям за предотвратяването на недоразуменията, които могат да възникнат помежду им след тяхното пристигане. Трябва да се грижа и за безброй дреболии, но в момента съм свободен. За мен вашият случай е много любопитен. Бих искал да ви задам няколко въпроса.

„Ето един отличен оператор“ — помисли си едната половина от мозъка на O’Мара. Другата половина отбеляза, че положението на лостовете, регулиращи притока на въздух, отговаря на условията, набелязани от него. Той остави командното табло и започна да измъква едната от подовите секции, за да се добере до намиращите се под нея гравитационни решетки. Малко разсеяно той каза:

— Ще трябва да ме извините, но докато разговаряме, ще си върша работата. Какстън ще ви обясни…

— Аз му разказах за малкото — прекъсна го Какстън — и ако мислиш, че ще го измамиш, като му пробутваш пиесата за изтерзаното майчино сърце…

— Всичко ми е ясно — рече Мониторът. — Бих искал да ви кажа също, че принудителното ви съжителство с невръстния ЕСОВ, когато това съвсем не е било необходимо, може да се определи като жестоко и необичайно наказание и че за това, което сте изтърпели през последните пет седмици, ще трябва да се намалят най-малко десет години от присъдата ви, ако, разбира се, докажем, че сте виновен. Извинете ме, но винаги съм си мислил, че е по-добре човек да вижда на кого говори. Може ли да получим картина, моля?

Рязкото превключване на решетките от едно на две g завари O’Мара неподготвен. Ръцете му изпукаха под тежестта на тялото и гърдите опряха о пода. Заплашителният рев на пациента от съседната стая успя да заглуши шума от падането, тъй като Мониторът не спомена нищо. С върховни усилия той се надигна на колене.

С мъка си наложи да не изпъшка.

— Съжалявам, но видеопредавателят ми не е в изправност — рече той.

Мониторът направи пауза, достатъчно продължителна, за да покаже на O’Мара, че е разбрал лъжата, но че за момента е склонен да не я взема под внимание. Най-сетне каза:

— Тогава поне вие ще можете да ме виждате. — И видеоекранът на O’Мара светна.

Показа се млад мъж с високо подстригана коса. Очите му изглеждаха двадесет години по-стари от лицето. Пагоните му на майор се виждаха върху спретнатата тъмнозелена униформа, а на гърдите му отляво стоеше хермесов жезъл1. O’Мара си помисли, че при други обстоятелства сигурно би харесал този човек.

— Трябва да свърша една работа в другата стая — излъга отново O’Мара. — Ще се върна след малко.

Той започна да наглася антигравитационния колан на костюма си на отблъскване две g което щеше напълно да противодействува на сегашното притегляне на пода и щеше да му позволи да го увеличи на четири g, без това да му причини силно сътресение. После щеше да нагласи колана на три g и това щеше да му възвърне нормалното притегляне на едно g.

Или поне така трябваше да се получи.

Но вместо това коланът или подовите решетки, или и двете едновременно започнаха да произвеждат полугравитационни колебания и стаята полудя. Имаше чувството, че се намира в експресен елеватор, който непрекъснато спира и тръгва. Честотата на вълните нарасна рязко и O’Мара се затресе така силно, че зъбите му затракаха. И преди да успее да реагира, възникна ново, още по-страшно усложнение. Подовите решетки не само показваха колебания по сила, но те спряха да действуват под прав ъгъл към своите повърхности и започнаха да се отклоняват своеволно от десет до тридесет градуса от отвесната ос. Едва ли някой подхвърлян от бурята кораб се е клатушкал и накланял толкова яростно. O’Мара се олюля, направи отчаян опит да се хване за дивана, не успя и бе захвърлен с трясък към стената. Когато следващата вълна го подметна към отсрещната стена, той успя да изключи колана си.

Стаята отново се успокои с постоянното притегляне от две g.

— Още много ли ще се бавите? — запита внезапно Мониторът.

През последните трескави секунди O’Мара почти бе забравил за майора. Докато отговаряше, той се постара гласът му да прозвучи не само естествено, но и да създаде впечатлението, че идва от другата стая.

— Може и да се забавя. Бихте ли ме потърсили малко по-късно?

— Предпочитам да изчакам — отговори Мониторът. През следващите няколко минути O’Мара се опита да забрави за контузията, която бе получил въпреки защитата на тежкия космически костюм, и съсредоточи мислите си как да се измъкне от получилата се бъркотия. Той започваше да се досеща какво се бе случило.

Когато два антигравитационни генератора с еднаква сила и честота работят един до друг, попадат в интерференция, която нарушава тяхната устойчивост. Антигравитационните решетки в жилището на O’Мара бяха инсталирани временно в пода и се захранваха от генератор, подобен на този, вграден в костюма. Беше осигурена разлика в честотите, за да се избегне възникването на неустойчивост. Обаче O’Мара бърникаше в решетъчните инсталации непрекъснато през последните пет седмици — всеки път, когато малкото се нуждаеше от баня, ако трябва да бъдем по-точни, — така че той сигурно бе променил несъзнателно честотата.

Нямаше представа какво точно е повредил, но дори и да знаеше, нямаше достатъчно време да се опита да го поправи. С раздразнение O’Мара включи отново своя антигравитационен колан и бавно започна да увеличава силата му. Коланът отбеляза три четвърти g, когато се появиха първите признаци на неустойчивост.

Четири g без три четвърти правеше малко повече от три g, Изглежда, помисли си O’Мара мрачно, се налагаше да осъществи плана си по най-трудния начин…

О’Мара затвори бързо шлема, после прекара кабел от микрофона на костюма до комуникатора, така че да може да разговаря, без Какстън или Мониторът да разберат, че е затворен вътре в костюма си. Ако имаше късмет да завърши лечението успешно, те не трябваше да заподозрат, че е имало нещо нередно. Последва окончателната настройка на регулатора за въздушно налягане и на гравитационните решетки.

Само за две минути атмосферното налягане в двете стаи се увеличи шест пъти, а притеглянето бе четири g — всъщност най-близкото, което O’Мара можеше да отнесе към „нормалните условия“ за хъдлърита. С опнати от усилието мишци — тъй като сега коланът намаляваше съвсем слабо притеглянето в стаята — той издърпа от тясната пролука над решетките невероятно тромавия и натежал израстък, в който се бе превърнала ръката му, и се търколи тежко възнак.

Изпита чувството, че бебето е седнало върху гърдите му, и огромни черни петна заиграха пред очите му. През тях той съзираше част от тавана и под някакъв лудешки ъгъл видеоекрана. Лицето от екрана изразяваше вече нетърпение.

— Върнах се, майоре — произнесе задъхано O’Мара. Той се помъчи да овладее дишането си, така че да не изстрелва и предъвква думите. — Предполагам, че искате да чуете моята версия за злополуката.

— Не — отвърна Мониторът. — Аз прослушах записа, направен от Какстън. Това, което съм любопитен да чуя, е нещо за самия вас до идването ви тук. Направих нужните справки, но открих, че има някакво несъответствие.